Здравейте на всички!

Прикачвам две стихотворения току що написани и посветени на днешната ситуация. Автори са съгражданите ни Светла Бенчева и Симеон Ангелов.

Много бих се радвала да започнем да си споделяме и тук творчески неща, които ни впечатляват.

Поезия, проза, мисли, песни, танци…платформата е наша за изява и да споделяме креативност ЗАЕДНО, ЕДИН ЗА ДРУГ и от сърце.

Знам, че фейсбук е идеалното място за масово “социално” достигане един към друг, но си имаме наша ботевградска платформа и защо пък да не се възползваме?!

Бъдете здрави, креативни, вдъхновени и вдъхновяващи!

 

 

ПОД КАРАНТИНА СЪС РАЗПЯТИЕ

                           …“Човек за човека е брат!
                                 Разбра ли бе, гад?!“… 

И  кръстното обятие към онзи свят –
към този е кошмарен вид разпятие,
че гмеж от вируси се въдят на рахат.
Тресе страхът със своето проклятие.

А зимата във пролетта се кротна.
И арогантна, дива, безработна
тя с настървение срази цвета
на нашата отколешна мечта.

С черупката си всеки се покри –
смирение достойно за презрение.
А паниката тайничко пълзи
без отговорност и без угризение.

Но лекарите бдят, а ние спим!
Със ръкавици, с маски – под режим –
все мислим, че страхът ни е измама.
А кой ще се изправи срещу щама?!

Та той е над героите – герой
и  над света ни болен скръбно свири,
съдбата на народа мачка Той,
докато Бог реши да го натири.

Дали ще се смили към нас – не знам!
Човешко дело ще е този „щам“.
Тресе ни пак „високо напрежение“.
Гаранция кой дава за спасение?

Вместо на кръст – разпъната на прашка,
отровена природата ни вие.
Животът е последен на опашка,
защото днес отровени сме ние…

Идиотски, скотски, някак на инат
от подаяния живеем, брат!
Но щом желаеме да се спасим,
ще трябва нещо в нас да  променим!
                                                            Светла Бенчев 

                     

                        РАВНОВЕСИЕ

На изток слънцето реши да грее –
с възход икономически да свети.
Тъй много там са хората  – не смее
да ги накаже „дяволът“ с ракети.

Затуй им прати нещо по-различно –
невѝдимо, коварно и жестоко.
И в задоволство Той благоприлично
пропагандира здраве нависоко.

Във „гозбите“ отровна меродия
посипва,
без да жали род и семе.
И предвещава тежка орисия,
но…
всичко връща се без срок,
без време!

Когато гроб копаеш ти на други,
сам в него ще се озовеш накрая.
Щом нямаш ум, достойнство и заслуги
във Ада ще живееш, не във Рая!

Така животът строго завеща ни
от своето наследство мъдри думи –
„С любов лекувайте житейски рани,
а не със страх от смъртоносни чуми!!!“

                                                                Симеон Ангелов